НУМСИ "Христина Морфова" - Стара Загора

ПЕТОЛИНИЕ

Проблясват с оттенъци
пурпурноалени.
Рисуват дъга
сред искрици запалени.
Игриво подскачат
обути са в боти,
а всъщност това са
танцуващи ноти .

С тях толкова леко
забавно и весело
минават  ми дните
от полъх отнесени.
Извират от извори
мелодии пламенни,
а аз съм си сложила
шапката сламена.
Китара в ръцета ми
звуци нашепва
и устните песенно
в ритъм потрепват.

Танцувам под звуците,
а в мене напира
съдбовен, грижовен
талантът велик.
Той дава ми воля!
Той дава ми сила!
Чертае с мечтите ми
звездния миг.

Ивон Атанасова Гешева
      VІ-ти „Б” клас

„Без музика животът щеше да е една грешка” - Фридрих Ницше

Немалко са твърденията и изводите относно музиката и непрестанната й връзка с живота и бита на човека. Каква важност заема тя в ежедневието ни?  Защо ни е музиката, превърнала ли се е в необходимост, без която не можем, или просто тя си съществува, без да й се отдава голямо значение? „Без музиката живота щеше да е една грешка” – великата мисъл на Ницше, която напълно се припокрива с вашата позиция по темата, или пък ви звучи прекалено философско, възвишено, нереално?
  Музиката ... едва ли има човек, до когото тя не е достигнала. Силата й да завладява човешката душа е отдавна изестна. Именно заради това й свойство е търсена, изпълнявана, разпространявана, обожествявана и почитана. Смятате ли че животът щеше да бъде същият без музиката? Ние ежедневно общуваме с нея. Понякога дори не забелязваме присъствието й – до такава степен се е вплела в бита на човека. Друг път оставя трайни следи в нашето съзнание. Ще се опитам да разкажа накратко за музиката, за нейните тайствени сили да прониква в човешката душа, за едно истинско изкуство.
  Неясно кога и как точно възникнала, сведенията показват, че музиката е част от живота на хората още преди десетки хиляди години – открити са примитивни музикални инструменти, датиращи 40 000 г. пр. Хр., пещерните рисунки, изобразяващи музиканти от около 18 000 г. пр. Хр. Била е свързвана с различни религиозни ритуали, по-късно се е пеело по време на работа и постепенно музиката се превърнала в изкуство, което продължава и там, където думите свършват!
  Какъв всъщност е начинът, по който музиката пренася своята енергия върху човека? Навярно няма човек, който да не е слушал нещо наистина въздействащо. Има много песни и произведения, които се слушат посредствено, т.е. това, което чувате, е просто формалност. Но онзи момент, в който „настръхвате”, това е допирната точка на изкуството с вашата същност. Дори бихте се разплакали или пък точно обратното – възможно е да ви въздейства комично. Музиката си носи своя емоционален заряд. Важното е вие да го възприемете. Правите си разни асоциации с определени хора от вашия живот или пък важни за вас събития, връща ви назад в миналото, и това поражда всичката тази емоционалност. От там пък зависи и вашето отношение към дадено произведение - то ще ви хареса, ако искате отново и отново да се върнете там, на мястото, с което правите асоциация, ако имате нужда да получите още от това, с което ви зарежда и ви обогатява.
  Изкуството не въздейства отрицателно на неговия консуматор. Ако искате да слушате някоя песен, то е защото ви е приятна, кара ви да се чувствате добре. Пренасяте се в друг свят, там където можете да кажете всичко на всеки, няма правила и ограничения. Ако сте тъжни, слушайте музика, защото тя ще поеме част от вашата болка! Ако сте щастливи – слушайте музика! Тя ще ви накара да изпитате радостта си още повече, да достигнете до онази еуфория, при която чувството е неописуемо. Ако просто искате да релаксирате – музиката е насреща, тя ще ви даде спкойствие,  ще създаде чувството за една застиналост, ще накара времето да спре, макар и за момент. Именно това дава изкуството – свободата да изразиш своето емоционално състояние, независимо какво е то.
  Музиката – правилната комбинацията от звуци, пораждаща чувства, размисли, носител на духовна информация, тя е тази, която става смисъл на живота и се превръща в главна цел на един истински музикант. Тя винаги ще бъде тази, която ще има положителен ефект върху нейните слушатели, ще обогатява самите тях. Тя ще съсществува вечно.

Даниел  Николов, IX клас

Аз и музиката

есе

Ето. Раждам се. Отварям очи за пръв път. Може още да не осъзнавам,че живея,въплътена в човешкото си тяло, но чувствам,че има нещо в мен,което е дошло заедно с мен отпреди това. Нещо отвъд физическия свят.
Ето. Започвам да чувам и да се заслушвам. Леле, че красота! Как е възможно да съществува такава изящност? Такава вибрация? Това звук ли е? Каква наслада! Кара това нещо вътре в мен да се активира и аз започвам да изпитвам истински човешки емоции. Толкова неповторими, че с нищо не бих могла да ги сравня!
Почакай, почакай!...
Звукът не е единствен. Много звукове са! Какво се опитват да направят? Виж ти как се подреждат! Всеки си знае мястото. Образуват нещо… сякаш са на сцена и ще изпълняват произведение! Изведнъж  прозвучават едновременно и ах,какъв баланс! Как го постигат? Да не би да са се обучавали за това? Ама какво се случва? Та те създават нови и нови групи… те, те… започват да се обединяват в шарена плетеница и да се редуват- едни са силни, докато другите са слаби, едните доминират, докато другите им се подчиняват,после доброволно разменят ролите си… ама те притежават всички възможни качества! Ех,че талантливи звукове! Сякаш виждам цялата палитра от цветове пред себе си! Разкош!
Разливат се като вълни под ритъма на душата. Невероятно. Само аз ли го забелязвам? Само аз ли така се вълнувам? Вярно,че съм още бебе и не мога да им го обрисувам с думи,но те нали все пак са възрастни? Тези около мен? Поначало ли са глухи, или впоследствие са оглушали? И закъде са се разбързали? Защо не се поспрат и не чуят? Само аз ли притежавам онова нещо,което проявява толкова силен интерес към звуковете? Аз ли съм единствената,на която и се иска да избухне от блажени емоции в този момент?
Колкото и да задавам въпроси, никой не ме чува и надали някой ще ми отговори.
Както и да е…
Минават години и аз пораствам. Вече мода да ходя на два крака, мога да говоря и да правя ежедневните неща сама. Но… сякаш времето не съществува и то не се е движело. Сякаш само аз съм се движила…
Това, което виждах и оставих в миналото, сега не се е променило никак. Уж сега аз съм възрастната,но онова влечение към звуковете не се е изменило ни най-малко. Даже се засилва все повече. Все още се удивлявам по същия начин и изпадам във вътрешен екстаз когато ги чуя. Те са магия!
Впоследствие открих, че мога да ги подреждам както аз пожелая, така че пак да са в баланс, който обаче аз създавам. После разбрах,че мога да използвам гласа си (освен за говорене) и за пеене. Представяте ли си? Аз да произвеждам такива подобни звукове? Ами ако тези от собствения ми глас зазвучат заедно с тези от другия тип в пълна хармония?

… Но нека спра дотук.
Колкото повече питах, толкова повече въпроси изникваха. Колкото повече отговори получавах, толкова повече ги чувствах като познати. Като нещо,което вече отдавна знаех…
Осъзнах, че ние хората наричаме „звуковете“ - музика; че тя е толкова разнообразна, колкото сме и ние самите,но и че тя в същността си не е просто дума. Думите се научават, музиката или я има, или я няма вътре в нас, още преди да се появим на белия свят. Тя е като невидим, вечно живеещ, функциониращ орган, чрез който творецът може да се изрази на възможно най-високо ниво. Музиката е онова нещо,за което говорих, и което не назовавах с име, защото и до ден днешен не мога да му дам определение. Не бих си позволила да огранича такава велика сила в границите на една кратка думичка.
Музиката за мен е всичко. Аз чувствам благодарение на нея. Тя е единственият начин да изразявам красотата на душата си. Живея, за да го правя и да споделям тази красота със света… защото малко хора истински „изпитват“ музиката като деца. Малко от тях осъзнават какъв дар имат.
В бъдеще се надявам да оставя музика,след себе си,която да провокира поне едно бебе да си зададе същите въпроси, каквито си задавах и аз, и така да открие своето призвание, да му се отдаде и да се наслаждава на всяка една секунда!

Вилиана Богданова, 12 клас

Музиката е езикът на душата

есе

Изкуството е универсален начин на себеизразяване при хората. Дори и човек да не създава и да не се занимава с изкуство, се наслаждава на богатството, оставено от творците, които са толкова многобройни.
Всички произведения на изкуството - музикални, художествени, писмени, са запечатали в себе си частица от душата на автора, частица от неговия живот, събитията, предизвикали определени чувства, с които той е запомнил този отрязък от време. Така изкуството става част от тях и те стават част от изкуството, като изливат душата си в това, което правят. Защото изкуството има способността да свързва нещата, също и хората, да запаметява и съхранява в себе си, да запазва и да запознава света с неща, които са част от него и реално са вечни.
Когато хората се запознаят със съответното произведение на изкуството, те фокусират и харесват различни неща, забелязват и различни средства и похвати, с които е изградено. Така изкуството чрез съответното произведение, въздейства върху тях, предизвиква снови емоции и чувства, а често и връща към стари моменти, спомени и незабравими мигове.
Това значи, че той връща човек към самия него, към отминалия му живот и като пробуди съответните емоции, помага на човек да си спомни кой е и своеобразно, да се срещне със себе си, със своето минало Аз, да сравни настоящето си с миналото, да запознае миналото си със своето бъдеще, да се „запознае“ със себе си.
Често изкуството се превръща в пътеводна звезда за нови творци, вдъхновява хората, възражда мечти и дава нови пътища в живота, предлага нови възможности, които може да не са в сферата на изкуството, но да са мечтани от някого.
Най-общо, изкуството придава смисъл на живота ни, както на миналото и настоящето, така и бъдещето ни. Също и животът придава смисъл на изкуството. Те са свързани помежду си!
Защо ли? Защото ние сме тези, които постоянно търсят смисъл, тези които го откриват и го придават на нещата. Ние сме тези, които осмислят нещата, в това число и изкуството, което заедно с другите неща осмисля живота ни по някакъв начин.
Да, изкуството движи света и светът движи изкуството. И както то осмисля живота ни, така и животът и чувствата ни създават нови отражения на различните изкуства. Какъв прекрасен кръговрат на абстрактната естетика! Каква невероятна огледална симбиоза!
Но изкуствата, освен абстрактни, са и универсални. Всички материални произведения са пълни с „духовен пълнеж“, отражение в огледалото на духа на твореца, резултат от „систематизирането“ на неговите чувства, мисли и емоции .
Такова изкуство е най-вече музиката.

Защо ли? Всички изкуства са свързани помежду си, но според мен музиката може да изрази всяко едно от тях по начин, по който те не могат нея.
Защото само музиката е толкова разнообразна като възможности ,похвати и щрихи, толкова богата и даваща способност за всякакви видове израз на абсолютно всичко.
А защо е най-универсална ли?
Подобно на живописта, музиката също е отражение на душевното състояние. Но има и съществени разлики.
Когато двама души наблюдават една и съща картина, всеки забелязва различни неща в нея и съответно харесва и набляга на различни акценти, т.е. те я възприемат различно и тя им въздейства различно.
Да, същото е и докато слушат една и съща песен или мелодия, но разликата е следната.
Ако една картина може да бъде копирана или прерисувана (въпреки възможните видоизменения), тя може и да изглежда същата,но става различна всеки път и не само заради видоизмененията .
Когато една песен се изпълнява многократно, без значение дали мелодията и текстът са същите, без значение и дали я изпълнява един и същи певец, тя също е различна всеки следващ път и пак се възприема различно от различните хора. Но истината е, че разликите са много повече от тези при „прерисуваната“ и оригиналната картина.

Това е така, защото всеки следващ път, певецът който я изпълнява, е различен човек и същевременно пак е същият, но пак е различен. Не, не става дума за различни изпълнители! Става въпрос за един и същи певец, който е различен всеки път, когато пее песента, а от там и песента се променя, макар думите и музиката да са си същите.
Тази разлика се дължи на това, че човешката душа се променя не с дни, не с часове или минути, а с всяка частица от секундата. Така ние правим и възприемаме едни и същи неща, но всъщност правим друго по друг начин и възприемаме други неща пак по друг начин.
Същото е и когато много пъти оставаме да съзерцаваме една и съща картина, която всеки следващ път ще бъде различна, заради нашите вътрешни промени, дори и да не го забелязваме. Само дето картината си е нарисувана и цветовете и фигурите лежат на платното, докато песента звучи във времето. Времето, което е една постоянна промяна и е необратимо.
Да, музиката е изкуство, което се случва във времето. Вярно е, че може да бъде записана на хартия, но докато се изпълнява, се изобразяват звуци в пространството и времето, а не бои върху платно, които засъхват и остават. Тя се променя не само с всяко следващо изпълнение, тя се променя в момента на самото изпълнение!
И именно заради този потоп на времето и тази неуловимост на музиката, при нея (отново във времето) се случват много повече промени.
Както древният философ Хераклит казва: „Всичко тече, всичко се променя! Невъзможно е два пъти да влезем в една и съща река!....“, а ученикът му Кратил казва, че дори и веднъж не можем да влезем в една и съща река, защото тя е различна с всяка стотна от секундата. Нима не е същото и докато слушаме музика? Песента тече подобно на реката, не се ли променя, докато „върви“? Щом е невъзможно да влезем в една и съща река, понеже тя се е променила, значи не е възможно и да чуем една и съща песен, защото и тя се променя с всяка стотна от секундата, дори и да гледаме на нея като същата.
Да, това е невъзможно и всичко тече толкова бързо, значи не можем и два пъти да погледнем една и съща картина, нито да чуем една и съща песен,  щом нещата се променят с такава светкавична скорост!
Това може да звучи абсурдно, но погледнато метафизично, е точно така. Говорим за едни и същи неща, които са различни.
Истината е, че всички тези промени реално не са нито в реката, нито в картината или песента, а в душата. Във възприятието на душата, на което често не обръщаме внимание, в човешката мярка за тези неща. Защото човекът и духът му са мярка за всичко, а възприемането на изкуствата е чрез душата.
И тези неща не биха се променили, ако и душата ни не се променяше толкова мигновено. Ако хората не се меняхме толкова мигновено. Днес например ние сме живели до съответната дата и не сме стигнали до утрешната, утре това ще се е променило и т.н. до безкрайност! Безкрайност, защото и душата е безкрайна.
Телата ни са временни храмове на душите, техни постоянно променящи се дрехи, които един ден ще съблекат завинаги, защото единствено душата е вечна.
Но не е ли и музиката вечна? Не изразява ли тя именно това, което езикът, думите, четката за рисуване и писалката не могат? Поне не и по същия начин?
Разбира се! Както споменах вече, музиката изразява чувства, а душата доста често е разглеждана като чувство. Чувство, което „говори“ на света чрез музикалните тонове, чрез нотите и музикалните фрази. Това са душените букви, думи и изречения. И те се възприемат отново  чрез душата, само тя разбира себе си, само чувството разбира другите чувства, както и само музиката се изразява чрез своя неповторим език, разбираем само за човешкия дух.
Тогава изводът е, че музиката изразява душата по уникален начин, а душата възприема музиката също по уникален начин. И музиката и душата са чувства, те са отъждествени.
А без чувства и дух  не бихме могли да живеем, не бихме били хора.
А музиката е щастие, нали? Човек не може да живее без щастие. В противен случай той не живее наистина. Следователно духът ни не може да живее без музика, също както телата ни умират без въздух.
За това и Гьоте казва: „Всеки ден трябва  да слушаш поне една хубава песен, да погледнеш поне една хубава картина и ако е възможно, да прочетеш поне едно мъдро изречение!“.
Важно е да подхранваме и поддържаме душата си жива. И то с какво? С това, което тя създава и това, което създава нея-красива музика. Тя диша чрез музиката и говори чрез нея, защото музиката казва това, което не може да бъде казано с думи.
И не само това! Както казах, душата е променлива, най-променливото нещо във Вселената. Не случайно същото е и с музиката, което е поредното доказателство, че са отъждествени до крайност.
Всяко едно музикално произведение, всяко свидетелство на който и да е композитор, разкрива част от него самия, а това творение помага на толкова други хора да открият себе си, защото в тези трудове се крият лицата на човешкия характер, на самите хора и всички техни последователи, които по-късно ги развиват.
 Както например Бетовен е запечатал емблемата на бунтарския дух, пламенния борец  за свобода, равенство, братство и справедливост, в някои свои трудове, а в други-лиричната страна от духа си.
Или Шопен, утвърдил с музиката си любовта към родината, романтичната мечта и бляновете по нея.
Те създават тази музика от душата си,тя извира дълбоко от тях  и говори на универсалния език на същата тази музика, с тонове, мелодии и акорди.
Не само, тази музика е обезсмъртила имената на своите автори!
Ето защо музиката е езикът на душата, защото както душата е нещо вечно , безсмъртно и постоянно променящо се, но вечно живо, така и  музиката бива обезсмъртявана чрез творбите на великите композитори и музиканти и разкрива тяхната същност и дух много след смъртта им. А докато са били живи, музиката е поддържала техния дух и е придавала смисъл на живота им.
Най-накратко ,музиката и душата взаимно се изразяват, допълват и обезсмъртяват. Душата създава това, което нищо друго не може, а музиката показва нещата по начин, който е несравним с нищо друго. За това музиката чрез своята неуловимост, най-добре илюстрира постоянната промяна в човека и събира неповторимите неща по собствен начин, който после запознава със света. За това и тя е езикът на душата!

                Михаела Янкова, 12 клас

С какво помага и с какво вреди музиката?

  Дълго време си мислих, че няма какво да напиша по тази тема. Никога не ми бе хрумвало, че музиката може да вреди. Що се отнася до нейните предимства и с какво тя помага, бих могъл да говоря с часове. Но с какво вреди музиката?
  Музиката е в нашето всекидневие постоянно – и в най-щастливите, и в най-тъжните мигове от живота ни. Нещо повече – тя е във всяко друго изкуство: и в танца, и в театъра, и в киното, и в поезията.
  Музиката не е просто най-красивото, най-възвишеното изкуство, както сме свикнали да четем тук и там. Тя е моят вътрешен свят, тя е във всичко, което ме заобикаля. Тя е навсякъде с мен, независимо къде съм, с кого съм и с какво се занимавам. Аз живея в нея и тя живее в мен. Както е казал любимият ми композитор, Сергей Рахманинов: „Да съчинявам музика, е неотменна част от моето съществувание, все едно, че дишам или се храня – необходими жизнени функции”.
  Музиката извисява културата и интелекта на хората. Тя помага да откриваме себе си. Но тя е и бягство. Тя е лек. Тя е любов. Тя е чувство. Тя е бунт. Тя е живот. Тя е…
Музиката ме прави по-търпелив. Когато разучавам ново произведение и не мога да изсвиря определен пасаж, аз не се отказвам, опитвам отново и отново, докато не се получи без грешка. И докато разучавам това произведение, с помощта на моята преподавателка, аз научавам много за композитора, за неговия живот, за неговата родина, за неговата епоха и традициите и.
 Музиката е универсалният език на емоциите. Тя носи чувство и на този, който я създава, и на този, който я възпроизвежда, и на този, който я слуша. Чрез музиката композиторът изразява своите емоции, а изпълнителят ги предава на публиката. „Да, музиката наистина е посредница между живота на сетивата и живота на духа." – Лудвиг Ван Бетовен
  Музиката те грабва и те пренася в друг свят, омагьосва те и те кара да забравиш за реалността, да избягаш от нея. Чрез музиката за миг преминаваме от материалния свят към света на емоциите. Тя е мост между времето и пространството.
  Музиката е загадка. Вълшебство. Мечтание. Вдъхновение. Изящество. Страст. Красота.
  Но с какво вреди музиката?
 Гениалността на класическата музика се крие в нейната простота. Съчетанието на обикновени тонове с хармонични акорди и арпежи в определена последователност ги прави гениално прости, но поради гениалността им сама по себе си, простотата избледнява, затова: „Музика слушат мнозина, но я чуват малцина". – Борис Асафиев
  Това, може би, е единственият неин недостатък. И тук си задавам въпроса: Недостатъкът неин ли е? Или наш? Нима музиката може да навреди?
  Размишлявайки над този въпрос, стигнах до извода, че класическата музика не би могла да навреди. Но в музиката съществуват различни жанрове и всеки човек има право да харесва определен стил. Говорейки за различните стилове музика обаче, смело мога да твърдя, че някои от тях вредят. Вредят не с мелодиите си, а с текстовете на песните и външния вид на изпълнителите. С риск да обидя някого, любителите на „чалгата” не слушат музика! Тук искам да уточня, че не става въпрос за жанра поп-фолк като цяло, а за нарицателното „чалга” или онази част от жанрът, в която текстът на песните е без всякакъв смисъл, изпълнителите са полуголи и пеят за баровци с много пари и хубави коли. Любителите на този стил се вълнуват единствено от това, как изглежда изпълнителят, колко килограма грим има или колко кубика силикон си е имплантирал… Тези хора не вникват в смисъла на музиката. Ето тук е вредата на това „изкуство” – изпълнявано и възприемано по неправилен начин, то губи смисъла си и от изкуство се превръща в халтура. Да, музиката вреди, но коя музика?
  Посланията, които изпраща „чалгата” към своите слушатели, често биват абсолютно неморални и неприлични, а понякога дори и арогантни. И тъй като любителите на този стил често са невръстни деца, това, което възпитава у тях тази „музика” (по-точно текстовете на песните и визията на изпълнителите) е пагубно за техния морал. Това не е музика! Да, музиката вреди, но коя музика?
  Вниквайки по-дълбоко в проблема, осъзнах, че „чалгата” е следствие, а не причина. Авторите и изпълнителите на този стил правят такава музика, защото тя се купува. Но съвременната комерсиална музика изкривява ценностите на човека. И за да се избегне това изкривяване, хората още от най-ранна детска възраст трябва да се учат на любов към изкуството, а не към халтурата. Защото: „Любителите и познавачите на музика не се раждат такива, а се изграждат. За да заобичаш музиката е нужно преди всичко да я слушаш.” – Дмитрий Шостакович
  Твърдя и че всички „хард" и рап стилове влияят по подобен начин, макар че при тях проблемът е „по-музикантски", а не идва от света на материалното и моралното. Да, музиката вреди, но коя музика?
  Ако хората се научат да обичат красивата музика, това неминуемо ще ги обогати и извиси духовно: „Обичайте и изучавайте великото изкуство на музиката. То ще открие пред вас цял свят на възвишени чувства, страсти, мисли. То ще ви обогати духовно. Благодарение на музиката ще откриете в себе си нови, непознати преди за вас сили. Ще видите живота в нови цветове и тонове.” – Дмитрий Шостакович
  Без музика животът щеше да е скучен и сив.
  „Без музика животът щеше да е една грешка." – Фридрих Ницше*
  Но…без коя музика?

* Всички цитати са извадени от „Мъдростта на вековете"

Симон Марио Павлов – 8 „а" клас